2 Macc 14

Злодеянията на Алким против Юда

1 ^a Три години по-късно до Юда и хората му достигнала вест, че Деметрий, синът на Селевк, доплувал до пристанището на Триполис със силна сухопътна войска и кораби. 2И след като превзел страната, убил Антиох и неговия настойник Лизий.

3 По това време някой си Алким, който преди бил първосвещеник, ала през смутните времена доброволно се осквернил, добре съзнавал, че за него вече няма никакво спасение и достъп до свещения жертвеник. 4Затова през сто петдесет и първата година отишъл при цар Деметрий и му поднесъл златен венец с палмова клонка, а освен това и маслинени клончета, каквито е прието да се принасят в храма. Друго нещо в този ден Алким не предприел. 5Но когато бил повикан от Деметрий пред съвета и запитан какви са настроенията сред юдеите и техните намерения, той не пропуснал благоприятния случай за безумния си замисъл и отговорил:

6 „Така наречените хасидеи сред юдеите, предвождани от Юда Макавей, подклаждат непрекъснато войни и подстрекават към бунтове, като не позволяват в царството ни да настъпи благоденствие. 7Поради това аз бях лишен от почетната си длъжност по потекло – имам предвид първосвещенството – и сега дойдох тук, 8първо, защото искрено подкрепям онова, което е от полза за царя, и второ, защото съм обезпокоен за своите сънародници. Безразсъдството на вече споменатите хора причинява не малко беди на целия наш народ. 9А ти, царю, след като подробно се запознаеш с всичко това, погрижи се за страната и за угнетения ни народ, като проявиш известното си към всички благоразположение. 10Докато съществува Юда, не може да има мир в царството ти.“

11 ^b Едва изрекъл това, останалите приятели на царя, които изпитвали неприязън към Юда, разпалили още повече ненавистта на Деметрий. 12Той веднага повикал Никанор, на когото бил поверил слоновете, определил го за военачалник в Юдея и го изпратил 13със заповед да погуби Юда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алким да назначи за първосвещеник на великия храм. 14Тогава езичниците, избягали от Юдея заради Юда, започнали на тълпи да се присъединяват към Никанор и гледали на юдейските злощастия и неволи като на свое благоденствие.

Приятелският съюз между Никанор и Юда

15 А юдеите, като чули за похода на Никанор и за присъединилите се към него езичници, посипали главите си с пръст и отправяли горещи молби към Онзи, Който ги е определил за вечни времена за Свой народ и винаги е защитавал Своя дял сред народите. 16По заповед на своя предводител те незабавно потеглили оттам и срещнали неприятелите при село Десау. 17В това време Симон, братът на Юда, влязъл в битка с Никанор, но изненадан от внезапното нападение на противниците си, бил принуден временно да отстъпи.

18 Все пак Никанор, слушал колко храбри са хората на Юда и как сърцато се сражават за своето отечество, се побоял да реши нещата чрез кръвопролитие. 19Затова той изпратил Посидоний, Теодот и Мататия да преговарят за мир.

20 След като дълго време обсъждали условията, предводителят съобщил за това пред войската. Всички проявили единодушие и одобрили споразумението. 21Бил определен и ден за среща на четири очи на уговорено място. От всяка страна пристигнала по една колесница, за да им бъдат предоставени почетни места. 22По нареждане на Юда били подходящо разположени въоръжени хора, за да не би от страна на неприятелите да последва неочаквано някакво злодейство. Разговорът обаче преминал без произшествия. 23 ^c Никанор престоял известно време в Йерусалим, без да стори нещо непристойно, и разпуснал събралите се при него тълпи езичници. 24Той държал Юда винаги до себе си и изпитвал душевно разположение към този човек. 25Дори го убедил да се ожени и да създаде потомство. И той се оженил, заживял спокойно и се радвал на живота.

Раздорът между Юда и Никанор

26 Алким обаче забелязал тяхното благоразположение един към друг. Затова той се сдобил с препис от сключеното споразумение, отишъл при Деметрий и направил донесение, че Никанор е настроен враждебно спрямо царската власт, тъй като е определил Юда, този враг на царството, за свой наследник. 27Тези клевети на злодея разгневили царя. Обзет от ярост, той изпратил писмо до Никанор, в което му написал, че е крайно недоволен от споразумението, и наредил веднага да изпратят Макавей окован в Антиохия.

28 Никанор бил сломен от получената вест. Той изпитвал огорчение, че трябвало да престъпи договореностите с един човек, който в нищо не се е провинил. 29Но тъй като не било възможно да се противопостави на царя, той изчаквал удобен случай, за да изпълни нареждането чрез хитрост. 30 ^d Все пак Макавей доловил, че Никанор започва да се отнася към него по-сдържано, а обичайните им отношения охладнели. Тогава си помислил, че тази сдържаност не е на добро, и като събрал мнозина около себе си, се скрил от Никанор.

31 А онзи, като разбрал, че Юда ловко го е надхитрил, отишъл във великия и свят храм, тъкмо когато свещениците принасяли установените жертви, и заповядал да му предадат този човек. 32И макар те да твърдели под клетва, че не знаят къде се намира онзи, когото търси, 33Никанор протегнал десница към храма и се заклел така: „Ако не ми предадете Юда окован, ще сравня този Божий храм със земята, ще разруша жертвеника и ще въздигна тук славен храм на Дионисий.“ 34И като казал това, отишъл си. А свещениците, простирайки ръце към небето, призовали в молитва Онзи, Който през всички времена е закрилял нашия народ: 35„Ти, Господи, от нищо не се нуждаеш, ала благоволи да обитаваш храм, който се намира сред нас. 36И сега, Свети Господи, от Когото произлиза всяка святост, запази за вечни времена неосквернен този неотдавна очистен дом.“

Смъртта на Разис

37 Междувременно известили на Никанор за някой си Разис, един от старейшините в Йерусалим, добронамерен към съгражданите си, уважаван навред, когото заради благоразположението му наричали баща на юдеите. 38В предишните смутни времена той взел открито страната на юдейството. Заради юдейството бил готов да отдаде тялото и душата си. 39В желанието си да покаже каква неприязън изпитва към юдеите Никанор изпратил повече от петстотин войници, за да го заловят. 40Той смятал, че с неговото залавяне ще им причини тежък удар. 41И когато войниците тръгнали да превземат кулата, но не успели да разбият входните врати, била дадена заповед да донесат огън и да ги запалят. Тогава Разис, пред опасността да бъде заловен, се пробол с меч. 42Той предпочел доблестно да умре, отколкото да попадне в ръцете на злодеи и благородното му потекло да бъде недостойно опозорено.

43 Но от бързината ударът му излязъл несполучлив, а тълпата вече нахлувала през вратите. Тогава той се затичал без страх към стената и смело се хвърлил от нея върху множеството хора. 44Ала те бързо се отдръпнали и той паднал върху празното пространство сред тях. 45Все още дишайки, обзет от възбуда и облян в кръв, той се повдигнал въпреки тежките рани, затичал се през тълпата и застанал върху една отвесна скала. 46Когато кръвта му вече съвсем изтичала, той изтръгнал вътрешностите си, сграбчил ги с двете си ръце и ги хвърлил в тълпата, като молел Господаря на живота и на душата някога пак да го дари с живот. Така Разис завършил живота си.